Добре Дошли в Лунапарка

Не беше особено наясно какво прави точно тук. По принцип му се искаше да избяга за малко от натовареното ежедневие в училище и в бара, както и да помисли за цялата тази работа с магията, което значеше, че лунапаркът едва ли е най-подходящото място. Въпреки това, след безцелно разхождане насам-натам, най-накрая се озова тук. Нямаше определена цел и въобще се движеше някак на посоки. Стъпките му бяха бавни, отмерени, носещи го сред масата от хора. Погледът му някак премрежен, а лицето изглеждаше замислено. Определено физически беше тук, но не и мислено. През съзнанието му прелитаха най-различни образи от изминалите дни, всеки от които все по-объркващ и по-объркващ. Дори работата в бара не му беше помогнала да изчисти съзнанието си от тях.
- Да си имам късмета ... - прошепна по едно време без да осъзнава, че е казал мислите си на глас.
Изрита някаква изпусната кутийка от бира и продължи безцелната си траектория, надявайки се, че многото шум, пъстроцветни нюанси, музика и непознати хора ще му помогнат да подреди мислите си.

Ах, а си беше въобразявал, че нещата не могат да се влошат...
Така де, не че присъствието на Каси го караше да се чувства зле, напротив, просто ... дообъркваше така или иначе обърканото му съзнание. Цялата тази работа със звездите, с другите неща, появата й в живота му ... Даяна не на последно място. Всичко беше толкова сложно и заплетено, че просто не можеше да види начин да направи нещата така, че някой да не бъде наранен. Все пак едно нещо беше сигурно и Адъм не се съмняваше в него нито за миг. Точно тук, точно сега, в това състояние, единственият човек на тази земя, който можеше да отвлече мислите му от черната бездна на отчаянието, беше Каси.
Единствено Каси.
- Хей.
Не беше убеден дали е в настроение за усмивка и дали няма да се получи някоя мъченическа гримаса ако се опита да се усмихне, но устните му неволно се извиха нагоре.
- Бих могъл да кажа същото и за теб. - засмя се леко, - Предполагам, че и двамата неволно сме дошли на място, където трудно ще срещнем някой друг от Кръга, а?
Да, вероятно това беше обяснението за идването му тук. Едва ли някой от останалите щеше да дойде, имайки се предвид какъв тип забавления предпочитаха. Особено Фей. Появата й тук можеше да значи само, че е решила да се позабавлява и подиграва за сметка на горките хорица, които посещаваха подобни места.
- Е, как си? Имам предвид ... - не искаше да повдига темата за магията. Постоянно говореха за нея, тя постоянно ги поставяше в някаква опасност и като че ли му беше дошло до гуша, - В настроение ли си за един захарен памук?
Посочи малката количка, пред която се бяха събрали солидно количество родители с нетърпеливите си деца, които напираха да получат така чаканата захарна сладост. Адам вдигна невинно рамене и зачака отговора на Каси.